fraulia (Васка Мадарова)
182 1698
18.02.2008 г., 14:08 ч.

Нестинарка 

  Поезия » Любовна
1214 0 5
Да заплача ли - ще бъде малко,
нима дъждът достатъчно валя?
За обич като тая в огън влизам -
боса нестинарка по жарта.

Изгаряй ме, любов - нали си жива,
нищо, че сърцето ми взриви!
Ако няма болка - обичта е сянка,
която броди в мъртвите души.

С ръцете си ще нося всеки въглен
и раните ще крия след това.
Не искам да се чувстваш длъжен -
затвори очи. Сама ще издържа!

Луда обич, сякаш лудо вино,
кипи във мойте ангелски очи,
само с поглед пия - призови ме -
ще сбъдна твойте дяволски мечти...

От всяка обич грешна и желана -
дори от най-щастливата любов
остава болка, за да бъде вечна,
да може да те сгрява цял живот.

И аз по този огън още ходя.
Да заплача ли - сега ми стига!
Рисувам по жарта, отново боса,
нестинарката, която си отива...

© Васка Мадарова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??