Нестинарка
Да заплача ли - ще бъде малко,
нима дъждът достатъчно валя?
За обич като тая в огън влизам -
боса нестинарка по жарта.
Изгаряй ме, любов - нали си жива,
нищо, че сърцето ми взриви!
Ако няма болка - обичта е сянка,
която броди в мъртвите души.
С ръцете си ще нося всеки въглен
и раните ще крия след това.
Не искам да се чувстваш длъжен -
затвори очи. Сама ще издържа!
Луда обич, сякаш лудо вино,
кипи във мойте ангелски очи,
само с поглед пия - призови ме -
ще сбъдна твойте дяволски мечти...
От всяка обич грешна и желана -
дори от най-щастливата любов
остава болка, за да бъде вечна,
да може да те сгрява цял живот.
И аз по този огън още ходя.
Да заплача ли - сега ми стига!
Рисувам по жарта, отново боса,
нестинарката, която си отива...
нима дъждът достатъчно валя?
За обич като тая в огън влизам -
боса нестинарка по жарта.
Изгаряй ме, любов - нали си жива,
нищо, че сърцето ми взриви!
Ако няма болка - обичта е сянка,
която броди в мъртвите души.
С ръцете си ще нося всеки въглен
и раните ще крия след това.
Не искам да се чувстваш длъжен -
затвори очи. Сама ще издържа!
Луда обич, сякаш лудо вино,
кипи във мойте ангелски очи,
само с поглед пия - призови ме -
ще сбъдна твойте дяволски мечти...
От всяка обич грешна и желана -
дори от най-щастливата любов
остава болка, за да бъде вечна,
да може да те сгрява цял живот.
И аз по този огън още ходя.
Да заплача ли - сега ми стига!
Рисувам по жарта, отново боса,
нестинарката, която си отива...
© Васка Мадарова All rights reserved.
