keri-88 (Керанка Иванова)
76 1653
27.09.2016 г., 16:47 ч.

Нестинарка 

  Поезия » Друга
362 1 9

Догаря огънят. Дърветата пращят.

Пръстта под нозете ми пари.

Вълшебство се  носи из горския свят.

Каляват се днес нестинари.

 

Готова е вече, тлее жарта.

Облизват се въглени в мрака.

Мигът, в който слива се огън с плътта

е миг, който дълго се чака.

 

До жаравата гордо изправил снага,

Той стои, шепне думи избрани…

В очите му въглени сякаш горят,

а ръцете в молитва събрани:

 

„Горещият въглен е частица от теб.

Приеми го! Страхът ще изчезне.

Щом повярваш, земята ще стане небе,

ще летиш из космически дебри.”

 

Тиха нощ е. Ухае на бор и трева.

Нежна песен припява жътварка.

В бяла роба и с венец от сини цветя,

слях се с огъня. Бях нестинарка.

© Керанка Иванова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??