Нестинарка
Догаря огънят. Дърветата пращят.
Пръстта под нозете ми пари.
Вълшебство се носи из горския свят.
Каляват се днес нестинари.
Готова е вече, тлее жарта.
Облизват се въглени в мрака.
Мигът, в който слива се огън с плътта
е миг, който дълго се чака.
До жаравата гордо изправил снага,
Той стои, шепне думи избрани…
В очите му въглени сякаш горят,
а ръцете в молитва събрани:
„Горещият въглен е частица от теб.
Приеми го! Страхът ще изчезне.
Щом повярваш, земята ще стане небе,
ще летиш из космически дебри.”
Тиха нощ е. Ухае на бор и трева.
Нежна песен припява жътварка.
В бяла роба и с венец от сини цветя,
слях се с огъня. Бях нестинарка.
© Керанка Иванова All rights reserved.
