30.09.2016 г., 0:09 ч.  

Нестинарка 

  Поезия » Друга
389 1 3

Нестинарски прегазвам жаравата.
Жежки въглени палят нощта.
Душата в екстаз. В полет тялото.
Птичи поглед прегръща света.
Бие тъпанът. Блъска сърцето ми.
В ритъм стъпват студени нозе.
Танц магиен кърши снагата.
Плаче свята икона в ръце.
Аз съм тази, която танцуваща 
обладана с езически дух
огнеходно предава си тялото
в приношение жертвено - тук.
Транс и тайнство. Обличам жаравата.
Нестинарка. Обредна жена.
И отрекла во веки забравата, 
ритуално възлюбвам света.

© Таня Мезева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??