Sep 30, 2016, 12:09 AM  

Нестинарка

  Poetry » Other
624 1 2

Нестинарски прегазвам жаравата.
Жежки въглени палят нощта.
Душата в екстаз. В полет тялото.
Птичи поглед прегръща света.
Бие тъпанът. Блъска сърцето ми.
В ритъм стъпват студени нозе.
Танц магиен кърши снагата.
Плаче свята икона в ръце.
Аз съм тази, която танцуваща 
обладана с езически дух
огнеходно предава си тялото
в приношение жертвено - тук.
Транс и тайнство. Обличам жаравата.
Нестинарка. Обредна жена.
И отрекла во веки забравата, 
ритуално възлюбвам света.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Таня Мезева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...