Sep 30, 2016, 12:09 AM  

Нестинарка

  Poetry » Other
629 1 2

Нестинарски прегазвам жаравата.
Жежки въглени палят нощта.
Душата в екстаз. В полет тялото.
Птичи поглед прегръща света.
Бие тъпанът. Блъска сърцето ми.
В ритъм стъпват студени нозе.
Танц магиен кърши снагата.
Плаче свята икона в ръце.
Аз съм тази, която танцуваща 
обладана с езически дух
огнеходно предава си тялото
в приношение жертвено - тук.
Транс и тайнство. Обличам жаравата.
Нестинарка. Обредна жена.
И отрекла во веки забравата, 
ритуално възлюбвам света.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Таня Мезева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...