Нестинарката...
Нестинарката...
Щом лятната вечер над друми стаени
отпусна за отдих криле натежали-
с покана за Вечност Звездите студени
сам Божият Дъх за да греят разпали...
Вечерна мъгла над полята изплита
невидима мрежа от нежност, в която
щурец там заплетен из тъмното хлипа
и куче разлайва в нощта Самотата...
...Жарта оживява и мрака подгонва
в отблясъци цяло трепти ширинето,
отвреме-навреме Звезда се отронва...
Разправят отивал човек на небето...
... Със боси нозе, като сянка безплътна,
танцува Жена по искрящата жара-
тя в транс и във унес по нея пристъпва
тъй както невяста върви към олтара...
И своята девственост несподелена
свенливо на Бога на Огъня дава,
а Той я повежда по тая арена
застлана със страст,
със любов
и с жарава...
Инстинкти първични я грабват и ето:
остават еднички да светят в тъмата-
все тая разискрена Жар под нозете
и великото Тайнство в Душата...
...Не зная дали е от майка родена,
или пък е слязла сега от звездите,
дали месечина среднощ я зачена,
или пък при изгрев- на Слънце Лъчите,
но все по-забързано в танца се вие
и все по-неземна Страстта я владее,
и все по развихря се в тая Стихия...
...А в мрака жаравата леко синее...
лятото на 2008
д-р Коста Качев
© Коста Качев Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Много хубаво!
-
Браво, докторе!За мен беше удоволствие да прочета!
-
Много харесах като цяло!
Рядко коментирам поради това, че незная правилата на поезията, но тук са ми излишни два броя (a) особено първото!
... Със боси нозе, като сянка безплътна,
танцува Жена по искрящата жар(а)-
тя в транс и във унес по нея пристъпва
тъй както невяста върви към олтар(а)...
Според мен звучи чудесно и без тях.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
