Нестинарката...
Нестинарката...
Щом лятната вечер над друми стаени
отпусна за отдих криле натежали-
с покана за Вечност Звездите студени
сам Божият Дъх за да греят разпали...
Вечерна мъгла над полята изплита
невидима мрежа от нежност, в която
щурец там заплетен из тъмното хлипа
и куче разлайва в нощта Самотата...
...Жарта оживява и мрака подгонва
в отблясъци цяло трепти ширинето,
отвреме-навреме Звезда се отронва...
Разправят отивал човек на небето...
... Със боси нозе, като сянка безплътна,
танцува Жена по искрящата жара-
тя в транс и във унес по нея пристъпва
тъй както невяста върви към олтара...
И своята девственост несподелена
свенливо на Бога на Огъня дава,
а Той я повежда по тая арена
застлана със страст,
със любов
и с жарава...
Инстинкти първични я грабват и ето:
остават еднички да светят в тъмата-
все тая разискрена Жар под нозете
и великото Тайнство в Душата...
...Не зная дали е от майка родена,
или пък е слязла сега от звездите,
дали месечина среднощ я зачена,
или пък при изгрев- на Слънце Лъчите,
но все по-забързано в танца се вие
и все по-неземна Страстта я владее,
и все по развихря се в тая Стихия...
...А в мрака жаравата леко синее...
лятото на 2008
д-р Коста Качев
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Коста Качев Всички права запазени
