19.08.2014 г., 18:19 ч.
Нестинарска жарава
Извивките на нежното ти тяло
издават красотата на богиня!
Отблясъци от лунно огледало
искрят в кристални чаши, пълни с вино!
Отпиваме на глътки аз и ти –
по устните ни тръпен вкус остава!
Разголваме безмълвните души,
да стъпят в нестинарската жарава...
Преди да чуя сластния ти вик,
когато в тебе с болката прониквам
в екстазите на лудналия миг,
след който ненаситна радост бликва!
А болката да рикошира в мен
сред бързея на чувства споделени,
оставяйки и двама ни във плен
на обичта, с която сме споени!
© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Чувствена поезия, вдъхновена от красотата на любимата ...
-
Хареса ми спояването с обич!
Поздрав, Мариан!
-
Луднал си нещо тия дни М., така да ни разгорещяваш и нас, аааа
:P
Хареса ми де -
Браво!
-
Ех, колко е хубаво, когато любовта е споделена! Хареса ми! Поздрав!
А болката да рикошира в мен
сред бързея на чувства споделени,
оставяйки и двама ни във плен
на обичта, с която сме споени! -
Красиво споделена близост...
Хубав стих, Мариан!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
