19.08.2014 г., 18:19

Нестинарска жарава

2.3K 1 6

Извивките на нежното ти тяло

издават красотата на богиня!

Отблясъци от лунно огледало

искрят в кристални чаши, пълни с вино!

 

Отпиваме на глътки аз и ти –

по устните ни тръпен вкус остава!

Разголваме безмълвните души,

да стъпят в нестинарската жарава...

 

Преди да чуя сластния ти вик,

когато в тебе с болката прониквам

в екстазите на лудналия миг,

след който ненаситна радост бликва!

 

А болката да рикошира в мен

сред бързея на чувства споделени,

оставяйки и двама ни във плен

на обичта, с която сме споени!

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Чувствена поезия, вдъхновена от красотата на любимата ...
  • Хареса ми спояването с обич!

    Поздрав, Мариан!
  • Луднал си нещо тия дни М., така да ни разгорещяваш и нас, аааа :P
    Хареса ми де
  • Браво!
  • Ех, колко е хубаво, когато любовта е споделена! Хареса ми! Поздрав!

    А болката да рикошира в мен
    сред бързея на чувства споделени,
    оставяйки и двама ни във плен
    на обичта, с която сме споени!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...