Извивките на нежното ти тяло
издават красотата на богиня!
Отблясъци от лунно огледало
искрят в кристални чаши, пълни с вино!
Отпиваме на глътки аз и ти –
по устните ни тръпен вкус остава!
Разголваме безмълвните души,
да стъпят в нестинарската жарава...
Преди да чуя сластния ти вик,
когато в тебе с болката прониквам
в екстазите на лудналия миг,
след който ненаситна радост бликва!
А болката да рикошира в мен
сред бързея на чувства споделени,
оставяйки и двама ни във плен
на обичта, с която сме споени!
© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.