19 авг. 2014 г., 18:19

Нестинарска жарава

2.3K 1 6

Извивките на нежното ти тяло

издават красотата на богиня!

Отблясъци от лунно огледало

искрят в кристални чаши, пълни с вино!

 

Отпиваме на глътки аз и ти –

по устните ни тръпен вкус остава!

Разголваме безмълвните души,

да стъпят в нестинарската жарава...

 

Преди да чуя сластния ти вик,

когато в тебе с болката прониквам

в екстазите на лудналия миг,

след който ненаситна радост бликва!

 

А болката да рикошира в мен

сред бързея на чувства споделени,

оставяйки и двама ни във плен

на обичта, с която сме споени!

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© МАРИАН КРЪСТЕВ Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Чувствена поезия, вдъхновена от красотата на любимата ...
  • Хареса ми спояването с обич!

    Поздрав, Мариан!
  • Луднал си нещо тия дни М., така да ни разгорещяваш и нас, аааа :P
    Хареса ми де
  • Браво!
  • Ех, колко е хубаво, когато любовта е споделена! Хареса ми! Поздрав!

    А болката да рикошира в мен
    сред бързея на чувства споделени,
    оставяйки и двама ни във плен
    на обичта, с която сме споени!

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....