Нестоплено сърце
Кажи, сърце, след толкова нанесени щети
как цяло ти остана, а не разполовено?!
Понесе много остриета, не прокърви
и пак към нечия любов си устремено...
Признай сърце, обиждаха те жлъчно!
Ти справи се, дори не съм разбрала...
Сигнали не изпрати, не се предаде,
но беше с мене в дните неотлъчно...
Кажи сърце, туптящо до безумие от обич,
как хората, които те раняват да възпра?
Ах, дай съвет! Ще те послушам веднага!
Недей! Недей прави компромис!
Кажи сърце... да мразя или да обичам?
Ще ти призная... тежко ми е щом боли те!
Забият ли върху ти пак стрели
със теб... ще спра да дишам!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Виктория Тасева Всички права запазени
