23.11.2017 г., 22:03

Несъвършенство

900 2 6

***
Колко несъвършени сме,
страстите ваят плътта.
Боже на изкуплението,
чиста е само смъртта.

 

Криви сме пред очите ти,
а пък ни гледаш с любов.
Господи на душите ни,
дал си им крехък обков.

 

Болката им е ризница
в общочовешка война.
Господи, колко близо си,
щом си от светлина?

 

Вярата, без съмнение,
има прекрасни крила.
Вдигат се съвършено, но 
даже тогава болят.

 

Цвета Иванова

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цвета Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...