***
Колко несъвършени сме,
страстите ваят плътта.
Боже на изкуплението,
чиста е само смъртта.
Криви сме пред очите ти,
а пък ни гледаш с любов.
Господи на душите ни,
дал си им крехък обков.
Болката им е ризница
в общочовешка война.
Господи, колко близо си,
щом си от светлина?
Вярата, без съмнение,
има прекрасни крила.
Вдигат се съвършено, но
даже тогава болят.
Цвета Иванова
© Цвета Иванова All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
