тюркоаз (Мариола Томова)
940 8311
18.09.2008 г., 9:42 ч.

Несвършващо... 

  Поезия » Любовна
569 0 14
Тези върхове запалени сияйно ме примамват,
като гръм гръмовен с любовта си ме превземат
и като сълзи безгласни, от капчук отронени,
на тиха месечина, в сън несвършващ ме преселват...
И усещам на безкрая допира със вечност,
и желана с нечия закрила във едно се сливам,
с дъх на борова гора, с промушил се лъч цветен,
на граница между възможното и невъзможното...
И отпила от извора на обична загадъчност,
на всяко камъче, всеки лист, всяка икона,
с тревожна тръпка като пулсиращ паднал ангел,
пак всичко земно и небесно, започвам отначало...

© Мариола Томова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??