Несвършващо...
Тези върхове запалени сияйно ме примамват,
като гръм гръмовен с любовта си ме превземат
и като сълзи безгласни, от капчук отронени,
на тиха месечина, в сън несвършващ ме преселват...
И усещам на безкрая допира със вечност,
и желана с нечия закрила във едно се сливам,
с дъх на борова гора, с промушил се лъч цветен,
на граница между възможното и невъзможното...
И отпила от извора на обична загадъчност,
на всяко камъче, всеки лист, всяка икона,
с тревожна тръпка като пулсиращ паднал ангел,
пак всичко земно и небесно, започвам отначало...
като гръм гръмовен с любовта си ме превземат
и като сълзи безгласни, от капчук отронени,
на тиха месечина, в сън несвършващ ме преселват...
И усещам на безкрая допира със вечност,
и желана с нечия закрила във едно се сливам,
с дъх на борова гора, с промушил се лъч цветен,
на граница между възможното и невъзможното...
И отпила от извора на обична загадъчност,
на всяко камъче, всеки лист, всяка икона,
с тревожна тръпка като пулсиращ паднал ангел,
пак всичко земно и небесно, започвам отначало...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мариола Томова Всички права запазени
