Несъбрани водопади
Стоиш безплътна и не мога да те видя.
От взиране и светлината се износи...
Ще се роди ли след последното умиране
възкръснал отговор на гаснещи въпроси?
Пришпорени към теб препускат мисли,
а чувствата са водопади несъбрани.
От топлината всяка рана се пречиства,
леда топи се по замръзналите длани.
Зад тъмнината спорадично се прокрадва
блуждаещ лъч, очакващ новото си име.
Ще стоплиш ли обвивката му хладна,
или ще позволиш край тебе да премине?
Не стой така. Изплувай от тъгата.
Не чакай скоро дъждовете да отминат.
Ако усетиш пак растежа на крилата
последвай вятъра. И той ще ме открие.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Всички права запазени
