Несъбрани водопади
Стоиш безплътна и не мога да те видя.
От взиране и светлината се износи...
Ще се роди ли след последното умиране
възкръснал отговор на гаснещи въпроси?
Пришпорени към теб препускат мисли,
а чувствата са водопади несъбрани.
От топлината всяка рана се пречиства,
леда топи се по замръзналите длани.
Зад тъмнината спорадично се прокрадва
блуждаещ лъч, очакващ новото си име.
Ще стоплиш ли обвивката му хладна,
или ще позволиш край тебе да премине?
Не стой така. Изплувай от тъгата.
Не чакай скоро дъждовете да отминат.
Ако усетиш пак растежа на крилата
последвай вятъра. И той ще ме открие.
© Георги All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Още веднъж браво! Имате страхотен усет за поезия, Георги!
-
Сантиментална пауза за блус на влюбени двойки...
Въпреки любовта ми към мрака, поемам понякога глътки светлина.
Благодаря ти за откровеността, Анабел,ценя я високо! -
Благодаря много на всички за чудесните и трогващи коментари! Искрено и сърдечно съм ви признателен! Радвам се, че съм ви доставил удоволствие от прочита!
Поздравявам всички с една красива песен!
https://www.youtube.com/watch?v=7uQMqsWsGtA -
"Не стой така. Изплувай от тъгата" Ако можех...! Харесах!
-
Прекрасно!
-
Благодаря ти, Георги, че ми достави висока духовна и естетическа наслада с този стих! Лириката ти е елегантна и стилна!
-
Красив финал,а и цялото стихотворение е хубаво,за което те поздравявам!
-
Чудесно! Браво, Георги!
-
Поздравявам те! Особено за финала!
-
Браво и от мен! Страхотен финал
-
Хубаво стихотворение, достигащо кулминация на финала!
Поздрав, Георги! -
Добре завършва вечерта ми тук, Георги!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
