4.05.2008 г., 17:50 ч.

Несънувано 

  Поезия
888 0 21
Очите ми целуват тъмнина
и бели кръгове чертаят.
Отпуснал съм в постелята глава
и с мисли образа ти вая.
Преглъщам недоимъка от сън.
Басира плеъра в ушите.
Студено е. Иначе бих отвън
за теб бърборил дълго със звездите.
И бих помолил бялата луна
за мъничко на теб да заприлича,
да мога в шепи да те подържа,
и пак да бъдеш моето момиче. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Деян Димитров Всички права запазени

Предложения
: ??:??