dodic (Деян Димитров)
266 1705
4.05.2008 г., 17:50 ч.

Несънувано 

  Поезия
800 0 21
   

 

       Очите ми целуват тъмнина

       и бели кръгове чертаят.

       Отпуснал съм в постелята глава

       и с мисли образа ти вая.

 

       Преглъщам недоимъка от сън.

       Басира плеъра в ушите.

       Студено е. Иначе бих отвън

       за теб бърборил дълго със звездите.

 

       И бих помолил бялата луна

       за мъничко на теб да заприлича,

       да мога в шепи да те подържа,

       и пак да бъдеш моето момиче.

 

       А кръговете бели се тълпят,

       и мълчаливо вплитат се в спирала.

       В безсъницата си към теб летя.

       Съня пристига винаги по зазоряване.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

© Деян Димитров Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??