Несънувано
Очите ми целуват тъмнина
и бели кръгове чертаят.
Отпуснал съм в постелята глава
и с мисли образа ти вая.
Преглъщам недоимъка от сън.
Басира плеъра в ушите.
Студено е. Иначе бих отвън
за теб бърборил дълго със звездите.
И бих помолил бялата луна
за мъничко на теб да заприлича,
да мога в шепи да те подържа,
и пак да бъдеш моето момиче.
А кръговете бели се тълпят,
и мълчаливо вплитат се в спирала.
В безсъницата си към теб летя.
Съня пристига винаги по зазоряване.
© Деян Димитров All rights reserved.
