dodic (Деян Димитров)
266 1705
May 4, 2008, 5:50 PM

Несънувано 

  Poetry
802 0 21
   

 

       Очите ми целуват тъмнина

       и бели кръгове чертаят.

       Отпуснал съм в постелята глава

       и с мисли образа ти вая.

 

       Преглъщам недоимъка от сън.

       Басира плеъра в ушите.

       Студено е. Иначе бих отвън

       за теб бърборил дълго със звездите.

 

       И бих помолил бялата луна

       за мъничко на теб да заприлича,

       да мога в шепи да те подържа,

       и пак да бъдеш моето момиче.

 

       А кръговете бели се тълпят,

       и мълчаливо вплитат се в спирала.

       В безсъницата си към теб летя.

       Съня пристига винаги по зазоряване.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

© Деян Димитров All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??