dodic (Деян Димитров)
266 1705
4 may 2008, 17:50

Несънувано 

  Poesía
803 0 21
   

 

       Очите ми целуват тъмнина

       и бели кръгове чертаят.

       Отпуснал съм в постелята глава

       и с мисли образа ти вая.

 

       Преглъщам недоимъка от сън.

       Басира плеъра в ушите.

       Студено е. Иначе бих отвън

       за теб бърборил дълго със звездите.

 

       И бих помолил бялата луна

       за мъничко на теб да заприлича,

       да мога в шепи да те подържа,

       и пак да бъдеш моето момиче.

 

       А кръговете бели се тълпят,

       и мълчаливо вплитат се в спирала.

       В безсъницата си към теб летя.

       Съня пристига винаги по зазоряване.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

© Деян Димитров Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??