Несъвършенство
В кърви обагрена,
в кости погребана,
изгубила толкова свои деца,
как живееш, Българийо,
как се бориш със смъртта?
Боли ли те когато те оставяме,
когато си отиваме от теб,
поглеждайки назад с презрение,
без да чуем твоя зов за помощ
и горещите молитви за спасение?
Боли те много, зная,
но влачиш своите окови
прекланяйки пред нас глава.
Прости ни, майко, не ни мрази,
защото сме несъвършени същества!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Теодора Всички права запазени
