Несъвършенство
В кърви обагрена,
в кости погребана,
изгубила толкова свои деца,
как живееш, Българийо,
как се бориш със смъртта?
Боли ли те когато те оставяме,
когато си отиваме от теб,
поглеждайки назад с презрение,
без да чуем твоя зов за помощ
и горещите молитви за спасение?
Боли те много, зная,
но влачиш своите окови
прекланяйки пред нас глава.
Прости ни, майко, не ни мрази,
защото сме несъвършени същества!
© Теодора All rights reserved.
