28.07.2017 г., 9:41

Нетърпеливите сенки

533 2 3

Ако всичко видя, всичко усетя,
всичко докосна, всичко направя,
пробвам от всичко и приключа със нищо,
наранена до смърт от една надпревара,
после тихо задишам, с ръце помечтая, на земята задъхана,

забола мигли из облаците,
ще ме сплетеш ли от дъжд в някоя чужда вселена,
преди да ни захлупят от мъка, че са твърде далечни.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йоана Всички права запазени

07.05.16

 

Коментари

Коментари

  • *****
  • "ще ме сплетеш ли от дъжд в някоя чужда вселена,"

    Плетеница от дъжд полетяла към нищото
    там където навярно чака малкия принц
    с аромата на рози да пристигне лисицата
    и бодливите страсти да опитоми...
  • Само с няколко умело нахвърляни реда сменяш светоусещането на читаеля, Йоана.
    За мен това е един от несъмнените белези за оригинална поезия.

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...