Ако всичко видя, всичко усетя,
всичко докосна, всичко направя,
пробвам от всичко и приключа със нищо,
наранена до смърт от една надпревара,
после тихо задишам, с ръце помечтая, на земята задъхана,
забола мигли из облаците,
ще ме сплетеш ли от дъжд в някоя чужда вселена,
преди да ни захлупят от мъка, че са твърде далечни.
© Йоана All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
