15.05.2017 г., 12:45

Нетърпение

3.4K 5 10

Земята спинка непробудно,

със снежна пеленка повита,

ала кокиче мило, чудно

изправя се и звънко пита:

 

„Нали си, зимичко, към края,

нали обичаш пролетта,

че аз цъфтя и си мечтая

край мен да са безброй цветя?!“

 

„Ех, мило ми кокиче, трай си! –

За пролетта е още рано! –

Цъфти си, радвай се, ухай си

и  ми бъди все тъй засмяно!“

 

Това му зимата отвърна –

недосъбудена – сънливо,

а то – кокичето, прегърна

я с лъх на пролет най-вежливо!

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стоян Минев Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

3 място

Коментари

Коментари

  • Замечательно!
    В поисках своего фонетического прадавнего учу болгарский язык до которого меня привёл, русский язык, затем украинский, затем диалект лемков, в котором много общего с болгарским. Стихи для детей - лучшие в мире репетиторы. И учишь, и запоминаешь....
  • По детски чисто и сгряващо! Поздравления!
  • Много хубаво и актуално винаги! Поздрави.
  • Много е добро, браво!
  • Майсторът си е майстор навсякъде!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...