15.05.2017 г., 12:45 ч.
Нетърпение
Земята спинка непробудно,
със снежна пеленка повита,
ала кокиче мило, чудно
изправя се и звънко пита:
„Нали си, зимичко, към края,
нали обичаш пролетта,
че аз цъфтя и си мечтая
край мен да са безброй цветя?!“
„Ех, мило ми кокиче, трай си! –
За пролетта е още рано! –
Цъфти си, радвай се, ухай си
и ми бъди все тъй засмяно!“
Това му зимата отвърна –
недосъбудена – сънливо,
а то – кокичето, прегърна
я с лъх на пролет най-вежливо!
© Стоян Минев Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
По детски чисто и сгряващо! Поздравления!
-
Много хубаво и актуално винаги! Поздрави.
-
Много е добро, браво!
-
Майсторът си е майстор навсякъде!
-
Ех, че хубаво!
-
Голяма работа е това стихотворение - направо ми грейна в душата! То стъпва на много близки и познати на децата неща - на природата и на често срещаните в ежедневието отношения между родител (зимата) и дете (кокичето). Възхитен съм от нежните и красиви отношения, представени и внушавани в това стихотворение!
-
Успех,Стоян!
-
Харесах! Успех!
-
хареса ми много.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
В поисках своего фонетического прадавнего учу болгарский язык до которого меня привёл, русский язык, затем украинский, затем диалект лемков, в котором много общего с болгарским. Стихи для детей - лучшие в мире репетиторы. И учишь, и запоминаешь....