15 may 2017, 12:45

Нетърпение 

  Poesía » Para niños
2586 5 10

Земята спинка непробудно,

със снежна пеленка повита,

ала кокиче мило, чудно

изправя се и звънко пита:

 

„Нали си, зимичко, към края,

нали обичаш пролетта,

че аз цъфтя и си мечтая

край мен да са безброй цветя?!“

 

„Ех, мило ми кокиче, трай си! –

За пролетта е още рано! –

Цъфти си, радвай се, ухай си

и  ми бъди все тъй засмяно!“

 

Това му зимата отвърна –

недосъбудена – сънливо,

а то – кокичето, прегърна

я с лъх на пролет най-вежливо!

 

 

 

© Стоян Минев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Замечательно!
    В поисках своего фонетического прадавнего учу болгарский язык до которого меня привёл, русский язык, затем украинский, затем диалект лемков, в котором много общего с болгарским. Стихи для детей - лучшие в мире репетиторы. И учишь, и запоминаешь....
  • По детски чисто и сгряващо! Поздравления!
  • Много хубаво и актуално винаги! Поздрави.
  • Много е добро, браво!
  • Майсторът си е майстор навсякъде!
  • Ех, че хубаво!
  • Голяма работа е това стихотворение - направо ми грейна в душата! То стъпва на много близки и познати на децата неща - на природата и на често срещаните в ежедневието отношения между родител (зимата) и дете (кокичето). Възхитен съм от нежните и красиви отношения, представени и внушавани в това стихотворение!
  • Успех,Стоян!
  • Харесах! Успех!
  • хареса ми много.
Propuestas
: ??:??