Земята спинка непробудно,
със снежна пеленка повита,
ала кокиче мило, чудно
изправя се и звънко пита:
„Нали си, зимичко, към края,
нали обичаш пролетта,
че аз цъфтя и си мечтая
край мен да са безброй цветя?!“
„Ех, мило ми кокиче, трай си! –
За пролетта е още рано! –
Цъфти си, радвай се, ухай си
и ми бъди все тъй засмяно!“ ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up