25.02.2020 г., 21:15

Неуместни въпроси

2.3K 16 31

НЕУМЕСТНИ ВЪПРОСИ

 

Всреднощ из моята глава

кръжи въпросът неуместен:

какъв е смисълът в това –

сред лудите да бъда свестен?

 

И сякаш някой ме зове

на дон Кихот да яхна коня…

Щом всички гонят ветрове,

какво ли с устрем да подгоня?

 

Щом всеки лъже се без срам

и мисли се за много свестен;

защо ли аз – ненужно прям,

пред себе си да бъда честен?

 

Щом всички кланят се навред

на идиоти с власт — поквара,

то аз – безделникът поет –

кому да се покланям с вяра?

 

И пак из морната глава

кръжи въпросът неуместен:

какъв е смисълът в това –

сред лудите да бъда свестен?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Раммадан Л.К. Всички права запазени

Произведението е включено в:

По черно-белите клавиши на душата

По черно-белите клавиши на душата
12,31 лв.
2.2K 2 7

Коментари

Коментари

  • Силно е - особено в нашите времена, когато навред властват улавите политици и лицата с парички ..... Браво !
  • И аз благодаря!
    Сред хората търсим човеци...
  • Прочетох и одобрявам.
    Поздравления...личното постижение на човека, смятам, че е точно това -
    вярата в нас, че да сме добри е достатъчно. И е достатъчно.
    Все пак хора много, но Човеци - малко.
    Благодаря за емоцията.
  • Радвам се.
  • Страшно ми хареса!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...