Всреднощ из моята глава
кръжи въпросът неуместен:
какъв е смисълът в това –
сред лудите да бъда свестен?
И сякаш някой ме зове
на дон Кихот да яхна коня…
Щом всички гонят ветрове,
какво ли с устрем да подгоня?
Щом всеки лъже се без срам
и мисли се за много свестен;
защо ли аз – ненужно прям,
пред себе си да бъда честен?
Щом всички кланят се навред
на идиоти с власт — поквара,
то аз – безделникът поет –
кому да се покланям с вяра?
И пак из морната глава
кръжи въпросът неуместен:
какъв е смисълът в това –
сред лудите да бъда свестен?
© Раммадан Л.К. Всички права запазени