Неусетно...
Неусетно минават годините...
Хей, приятел, я забави!
От туй бързане забравих минало,
за бъдеще не мисля дори.
На къде полетяло си, Време?!
Чакай малко, дай миг покой.
Остави ме да се съвзема,
глътка въздух дай в този порой.
Май в удавник превърна ме, Време,
странни чувства, мисли безброй .
Необхватни, толкоз обемни, че
ми иде да викам. Постой!
Позволи ми назад да погледна,
да науча как стана така,
че загубих толкова ценности -
радостта, обичта и смеха?!
Позволи да потърся усмивката,
позволи на доброто в мен
да се справи със злото, с циника .
Да приспи душата на скитника...
Хей, приятел, я забави!
От туй бързане забравих минало,
за бъдеще не мисля дори.
На къде полетяло си, Време?!
Чакай малко, дай миг покой.
Остави ме да се съвзема,
глътка въздух дай в този порой.
Май в удавник превърна ме, Време,
странни чувства, мисли безброй .
Необхватни, толкоз обемни, че
ми иде да викам. Постой!
Позволи ми назад да погледна,
да науча как стана така,
че загубих толкова ценности -
радостта, обичта и смеха?!
Позволи да потърся усмивката,
позволи на доброто в мен
да се справи със злото, с циника .
Да приспи душата на скитника...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Шопландия Софийска Всички права запазени
