Неутолимо
Искам всичко! Веднага! Тук, на часа!
И не ме убеждавай, че не заслужавам!
Ето виж, изхвърлям тази везна.
Искам всичко! Веднага! Аз преценявам.
Искам болка - такава - дъхът ми да спре,
в огнен обръч да стяга душата,
на вълни да приижда, да тупти, да краде
от нощта ми... а след болката - рана...
Искам лудост - такава - с ураган да летя.
Без въже да кача върховете.
Без весла, в океана, сама... и звезда
във безкрая за мене да свети...
Искам обич - такава - с нея, ако реша
даже в Ада да сляза... без лира.
Да рисуваме двете през сълзи света,
от тъгата ни смях да извира...
Искам сила - такава - син да родя,
да порасне за чудо и приказ,
да му дам и живот, и любов, и крила,
да не плача, когато политне...
Искам клада - такава - в мен да гори,
този пламък в очите да нося.
Той леда на забравата да разтопи,
да усещам, да виждам, да мога...
Искам... Алчност е, казваш. Не е това!
Искам, не за да имам без мяра.
Не съня си да сбъдна и в него да спра,
искам път към мечта да проправя...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радостина Марчева Всички права запазени
Страхотен стих...
