13.08.2018 г., 16:51 ч.  

Неуверена 

  Поезия » Друга
556 0 0

Вяра в себе си тя няма,
А в действията си пряма.

С богата душа е тя, искряща.
С кръв, толкова кипяща.
Ала дърпа се назад.
Попаднала в бездънна яма.
Възможностите тя си пропилява.
Говори,
А сякаш е няма
Страхува се,
А животът й минава

Какво му трябва на човек
Да живее едва век?!
Семейство и приятели тя има.
Окуражават я неуморимо.
Искат тя да стане
В постъпките си по-непоколебима.
С добротата си пленима,
Да стане независима, щастлива.

© Deya Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??