13.08.2018 г., 16:51  

Неуверена

825 0 0

Вяра в себе си тя няма,
А в действията си пряма.

С богата душа е тя, искряща.
С кръв, толкова кипяща.
Ала дърпа се назад.
Попаднала в бездънна яма.
Възможностите тя си пропилява.
Говори,
А сякаш е няма
Страхува се,
А животът й минава

Какво му трябва на човек
Да живее едва век?!
Семейство и приятели тя има.
Окуражават я неуморимо.
Искат тя да стане
В постъпките си по-непоколебима.
С добротата си пленима,
Да стане независима, щастлива.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Deya Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...