Вяра в себе си тя няма,
А в действията си пряма.
С богата душа е тя, искряща.
С кръв, толкова кипяща.
Ала дърпа се назад.
Попаднала в бездънна яма.
Възможностите тя си пропилява.
Говори,
А сякаш е няма
Страхува се,
А животът й минава
Какво му трябва на човек
Да живее едва век?!
Семейство и приятели тя има.
Окуражават я неуморимо.
Искат тя да стане
В постъпките си по-непоколебима.
С добротата си пленима,
Да стане независима, щастлива.
© Deya All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
