Вяра в себе си тя няма,
А в действията си пряма.
С богата душа е тя, искряща.
С кръв, толкова кипяща.
Ала дърпа се назад.
Попаднала в бездънна яма.
Възможностите тя си пропилява.
Говори,
А сякаш е няма
Страхува се,
А животът й минава
Какво му трябва на човек
Да живее едва век?!
Семейство и приятели тя има.
Окуражават я неуморимо.
Искат тя да стане
В постъпките си по-непоколебима.
С добротата си пленима,
Да стане независима, щастлива.
© Deya All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
