щураче (любимка)
126 4042
28.10.2019 г., 8:03 ч.  

Неведомо 

  Поезия » Философска
883 9 8

Изгубих се в отъпканите пътища,

не виждам светлина в тунелите,

а времето умира непокътнато 

по сбръчкания образ на химерите.

Нима съм се родила сляпа

за собственото си измамно зрение?

Макар да не обичам самотата

намерих в нея някакво спасение

и вярвам, че в небето няма пътища,

затуй и птиците не се объркват.

Очи затварям, спирам всички сънища...

И заблужденията се 

самоизтръгват!

© любимка Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??