Oct 28, 2019, 8:03 AM
Неведомо
Изгубих се в отъпканите пътища,
не виждам светлина в тунелите,
а времето умира непокътнато
по сбръчкания образ на химерите.
Нима съм се родила сляпа
за собственото си измамно зрение?
Макар да не обичам самотата
намерих в нея някакво спасение
и вярвам, че в небето няма пътища,
затуй и птиците не се объркват.
Очи затварям, спирам всички сънища...
И заблужденията се
самоизтръгват!
© любимка All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Съкровена изповед! Поздравления!
-
Хареса ми! Не винаги да си сама е лошо! Тогава откриваме себе си и изгубената си по пътищата същност.
-
Самооценката пристъпя родена от болка...
-
Хубаво.
-
Интересно. И неведомо. Обичам неведомостта, защото те закарва на неподозирани и неочаквани места.
-
"и вярвам, че в небето няма пътища,
затуй и птиците не се объркват." Те имат вътрешна чувство за ориентация, а ние хората се ориентираме по звездите явно, а те са най-ярки нощем... Поздрави. -
Хареса ми.
-
6.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
