Невежеството, казват, е блажено...
Нито ред не мога днес да ти напиша,
излишно ще е всичко казано...
Изписа се моливът и се свърши листът,
боли, когато е отлагано...
Не бих могла за тебе да пробягам
онези мили в маратон със времето.
Че то спечели, а аз оставам
сама със себе си и бремето.
И няма да намериш и парче от мене,
за което да ми кажеш, че е ценно.
Забравих те, прогоних те... Готово!
...Невежеството, казват, е блажено...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Десислава Танева Всички права запазени
