Лицемерно е. Няма да се смиря!
Няма да ти се кланям с молитва.
И на мене в събота ми е страст.
Много важно, че си хулен и бит... 
И какво, като помощ дирил съм? 
За кое ми помогна толкова? 
Да съм твой мъченичен звън 
на камбана, кована с болка... 
Аз съм празен. Утихнал храм. 
Грабен, гътан. И сам се вдигнал. 
Имам грях, неизкупен в срам, 
че във Теб не намерих смисъл... 
Ала Ти си мисли, че си съдник. 
Аз съм влизал напред с краката. 
Цял живот все към Теб съм пътник. 
Нямам страх да отворя Вратата. 
И, когато пак преядеш със помен, 
потърси ме сред всички грешни! 
Вместо тих, ставам грозно злобен. 
Тъй че... по-добре ми изписвай вежди!... 

Стихопат. 
Danny Diester