Невеста
529
1
0
Непроследима – следата ти скромна.
Неотворената врата зее. Чака.
Изгасена цигара. Кръгчета спомен.
Недопушено зрее облак. Заплаках.
Ще зарина дъжда си в бяла пепел.
Ще си изпиша очи и тънки вежди.
И от допира, по мен не полепнал,
ще си извая стени от тиха нежност.
Но с взор помътнял – не ми отвръщай.
С тоста венчален след пир – не бързай.
Чужда невеста съм. В сън, който се връща,
щом към друга го пусна с юлар развързан.
26.09.2019
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Димитрова Всички права запазени
