Непроследима – следата ти скромна.

Неотворената врата зее. Чака.

Изгасена цигара. Кръгчета спомен.

Недопушено зрее облак. Заплаках.

Ще зарина дъжда си в бяла пепел.

Ще си изпиша очи и тънки вежди.

И от допира, по мен не полепнал,

ще си извая стени от тиха нежност.

Но с взор помътнял – не ми отвръщай.

С тоста венчален след пир – не бързай.

Чужда невеста съм. В сън, който се връща,

щом към друга го пусна с юлар развързан.

26.09.2019