Невеста

Poetry

527 1 0

Непроследима – следата ти скромна.

Неотворената врата зее. Чака.

Изгасена цигара. Кръгчета спомен.

Недопушено зрее облак. Заплаках.

Ще зарина дъжда си в бяла пепел.

Ще си изпиша очи и тънки вежди.

И от допира, по мен не полепнал,

ще си извая стени от тиха нежност.

Но с взор помътнял – не ми отвръщай.

С тоста венчален след пир – не бързай.

Чужда невеста съм. В сън, който се връща,

щом към друга го пусна с юлар развързан.

26.09.2019

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0