Невидима...
Като сянка на някой скитник,
като невидима бяла мъгла,
пътувам през дните самотна,
незабелязана от света.
Никой не гледа в душата
и какъв всъщност си ти.
Щом външно си нищо,
значи и вътре такъв си ти.
Невидима за лудия свят,
незабелязана за лудите хора,
вървя по свой собствен път
и никога не чувствам умора.
Свикнах всички да казват
лоши думи за мен
и вече спря да ми пука.
Вече никой не може да ме спре.
Така, незабелязана,
ще бъда отново сама,
но ако поискаш, не бих те спряла -
погледни в мойта душа...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Сюзън Смърт Всички права запазени
