sorris0 (Сюзън Смърт)
176 415
9 jul 2009, 9:48

Невидима... 

  Poesía » Otra
496 0 3

Като сянка на някой скитник,
като невидима бяла мъгла,
пътувам през дните самотна,
незабелязана от света.

Никой не гледа в душата
и какъв всъщност си ти.
Щом външно си нищо,
значи и вътре такъв си ти.

Невидима за лудия свят,
незабелязана за лудите хора,
вървя по свой собствен път
и никога не чувствам умора.

Свикнах всички да казват
лоши думи за мен
и вече спря да ми пука.
Вече никой не може да ме спре.

Така, незабелязана,
ще бъда отново сама,
но ако поискаш, не бих те спряла -
погледни в мойта душа...

© Сюзън Смърт Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Разбира се, че външността не определя и вътрешността, но просто за съвременните хора външността е по - важна и когато тя не е на високо ниво, те се отказват да погледнат отвътре...
  • много е хубаво !
  • Тъжно, самотно, но красиво!
    За едно не си права - външността не определя ценностите и красотата отвъртре - на душата!
    И не си сама - имаш своята хубава поезия - не е малко. От мен - 6
    Поздрави!
Propuestas
: ??:??