8.09.2011 г., 23:57

Невидима жена

690 0 0

 Стара жена с почернели крака.

До нея бяло кученце лежи,

а пред нея празна купичка стои.

Седнала е тя на тротоара до оживена уличка една

и разделя на две потока от тела.

Всеки покрай нея минава

и всеки, без да гледа, подминава.

Не, те нямат време за това,

твърде заети са, за да съжаляват

непознатата жена.

 

Хората днес нямат място за просяци в своите души,

нито пък желание да даряват на непознати своите пари.

А старицата на земята рови в синята си скъсана торба,

за да провери дали има достатъчно храна,

 за да изкара на тази улица остатъка от деня.

След това протяга напред

треперещата си, неизмита ръка,

гледайки умолително към тълпата от лица.

 

Вечерта поглежда в купичката,

където се търкаля самотна стотинка една…

Изглежда и днес никой не я видя.

После вика кученцето, сгъва внимателно празната торба

и тръгва безцелно да се лута из града.

Утре тя пак ще бъде тук на сутринта,

с надеждата да изкара някоя пара.

А после ще си иде.

Някъде, зад някой ъгъл ще падне сама

и душата й на небето ще отиде.

И никой на Земята, абсолютно никой няма да се пита къде е ТЯ,

защото за всички просякинята е била просто една,

невидима жена…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Яна Монева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...