17.11.2014 г., 18:28

Невидимо присъствие

983 0 15

Невидимо присъствам в мисълта ти -
един неразгадан, далечен сън
и нишка, по която над земята
издигаш се. В сърцето ти съм трън,

защото не приличам на познатите,
преброждани с години брегове,
обърквам ти уютните понятия.
Частица съм от твоите страхове,

че може да се случи безвъзвратното -
за теб да стана зов непобедим.
(Смущава пропастта на необятното,
но пропасти ни учат да летим).

Превръщам се на шепот тих в душата ти,
омайващ на сирени с песента,
на глад неутолим за сетивата ти,
копнеещи за ласкава ръка.

Не можеш да се бориш. Непривично е
за теб да бягаш - тежък кръстопът...
И плаша, и привличам те с различното,
остава ти един, единствен път -

да ме зазидаш, някъде в главата си
и да повярваш - тя не е била.
Но ако паднеш в плен на самотата си,
спомни си, че ти пазя чифт крила.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вики Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...