17 нояб. 2014 г., 18:28

Невидимо присъствие

985 0 15

Невидимо присъствам в мисълта ти -
един неразгадан, далечен сън
и нишка, по която над земята
издигаш се. В сърцето ти съм трън,

защото не приличам на познатите,
преброждани с години брегове,
обърквам ти уютните понятия.
Частица съм от твоите страхове,

че може да се случи безвъзвратното -
за теб да стана зов непобедим.
(Смущава пропастта на необятното,
но пропасти ни учат да летим).

Превръщам се на шепот тих в душата ти,
омайващ на сирени с песента,
на глад неутолим за сетивата ти,
копнеещи за ласкава ръка.

Не можеш да се бориш. Непривично е
за теб да бягаш - тежък кръстопът...
И плаша, и привличам те с различното,
остава ти един, единствен път -

да ме зазидаш, някъде в главата си
и да повярваш - тя не е била.
Но ако паднеш в плен на самотата си,
спомни си, че ти пазя чифт крила.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вики Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...