Nov 17, 2014, 6:28 PM

Невидимо присъствие

  Poetry
982 0 15

Невидимо присъствам в мисълта ти -
един неразгадан, далечен сън
и нишка, по която над земята
издигаш се. В сърцето ти съм трън,

защото не приличам на познатите,
преброждани с години брегове,
обърквам ти уютните понятия.
Частица съм от твоите страхове,

че може да се случи безвъзвратното -
за теб да стана зов непобедим.
(Смущава пропастта на необятното,
но пропасти ни учат да летим).

Превръщам се на шепот тих в душата ти,
омайващ на сирени с песента,
на глад неутолим за сетивата ти,
копнеещи за ласкава ръка.

Не можеш да се бориш. Непривично е
за теб да бягаш - тежък кръстопът...
И плаша, и привличам те с различното,
остава ти един, единствен път -

да ме зазидаш, някъде в главата си
и да повярваш - тя не е била.
Но ако паднеш в плен на самотата си,
спомни си, че ти пазя чифт крила.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вики All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...