Невинната, дръзката....
Като вик от дълбокото
спомен в мене звучи:
за момче синеоко
с нежни, светли черти
и за смугло момиче
с тежки плитки-змии;
как навсякъде тичаха:
даже дъжд да вали,
даже вятър да вее –
всичко беше игра!
И по детски, случайно,
в тях изгря любовта!
Тя, невинната, дръзката,
непознала греха,
раздели им пътеките,
а душите събра,
да се носят през времето,
нежно сплели ръце:
едно тъмно момиче,
едно русо момче!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кети Рашева Всички права запазени
