Как може да казват винаги това:
"Различен съм и търся като теб жена."
Как може да издокарват сълзи
и да убеждават, че мъжете също ги боли.
Редовно повтарят, че жените търсят пари,
харесвали мъжете според техните коли,
но не срещнах мъж, който да цени това,
когато има до него обикновена жена.
Бих казала, че става по-лошо тогава.
тя става домакиня и такава остава,
а той пак е на лов за жена
от онези, които уж ненавижда.
Бих могла да застана пред света
и да споря с мъжете до сутринта,
че все още има истински жени,
но никоя не би си признала това,
защото всеки мъж би й разбил душата.
Прочетох много книги за мъжете,
разговарях с някои от тях
и дълго мислих над това
защо мъжете раняват всяка жена,
която търси любовта...
Попитах те и теб, поисках от приятел съвет:
"Защо постъпвате така?"
"Казвам ти го като на сестра -
едвакви сме и ти не заслужаваш това!"
Повярвах, повярвах само в теб!
И, по дяволите, аз обикнах точно теб!
Онази нощ аз няма да забравя просто така,
когато казах ти "да!"'
И след това ми изигра старата шега
с "мила, имам нужда да помисля..."
А погледът ти ми рече онези думи:
"Невинната ти, как само вярваш на лъжи!"
Времето понякога не стига...
А за мен то просто спря...
Усети се, че в сърцето ме простреля
и горчиво съжали за това...
След седмица се върна и сълзите ми изтри,
помоли ме за прошка и глава склони...
Благодаря на Бог, че при мен се върна ти.
...
И ако мъже четат стиха ми сега,
приберете се у дома и прегърнете своите жени,
защото от самота те умират сами!
© Диди Георгиева Всички права запазени