Години се трупат
една след друга,
а невинното отлита.
Вълшебният замък
златните си порти
не затворил…
ала кой да влезе няма.
Детски мечти и илюзии.
Непотребни са те вече…
и малкото пламъче
в кални локви гази,
бори се то с последни сили
невинното да запази…
трудно е, трудно е,
да се бори знае
с тези локви кални!
© Петър Петров Всички права запазени