7.02.2012 г., 23:39

Неволите на едно прасе

1.1K 0 0

Как нараниха розовата Цанка! Била ужасно пълна за прасе. Приличала на хипопотамка. Все мислела какво да се яде.
И Цанка взе, че се обиди: "Как може тъй да ме ранят?!" Премина на диета с миди: "Ще видят те... Ще разберат,
че с морски миди и със раци ефектно смъкват се кила. Тогава да се смеят. Хей, неразбирачи! Представа нямате от красота."
И стана със амбиции големи. Света реши да покори с пропорции и със премени. Сланина почна да топи.
Но мислено само, защото кой виждал е слабо прасе?  Ти питай до тебе детето - най-верен отговор ще ти даде.
От миди и от раци Цанка премина на диета с плодове: "Размерите да стигна на фиданка, ще бъда най-красивото прасе!"
Диетата оказа се неефикасна. На Цанка все ú се яде и мисъл мина ú  опасна. Идея страшна ú  дойде!
"Настъпи време да спортувам. То вече няма накъде. Да бягам ли, или да плувам? Това пълнеене да спре!"
Но... фигурно пързаляне записа. "Тук бъдещето е" - реши. "По-елегантна ще съм и от Лиса. Ще бъда шампионка може би."
И се получи "може би", защото при опит недобър за пирует, Цанка лошо се удари. Ядоса се на глупавия лед.
"Спортът е нещо ужасно! Най-незабавно да се забрани! Кой обяви спортуването за прекрасно? Това не са ли истински лъжи?"
           *      *       * От този ден с диетите престана. Спокойно Цанка си яде. Не иска да е фина дама. Е, всъщност тя си е прасе!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Детелина Стефанова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...