Невярна мисъл
Невярна мисъл
Залях си ръката до лакътя с вряла вода.
Познато, нали?..Как боли! Чак те кара на лудост!
Е, Малкият дявол бе! Малка, но силна беда,
не ме прати там, но ме спря. Как при кръв да се трудиш?
Забравяш за всичко, изравяш от някъде бинт,
увиваш ръката грижливо, като пеленаче.
Дотук с ежедневния трескав и яростен спринт
и с всички, до този миг срочни, свръх-спешни задачи,
които преследвал си стръвно, от сутрин до здрач,
уверен, че спреш ли, светът покрай теб ще се срине.
Притихваш под болката, бясното куче-пазач
и чакаш да спре да яде...Да заспи...Да замине.
И жалиш горкичката, бедничка твоя ръка.
Готов си на всичко. Ех, само да бъде пак здрава!
Угаждаш, трепериш...Докато боли, е така.
Но щом хвърлиш бинта, добрата слугиня забравяш...
Бе Малкият дявол.Донесе ми малка беда,
но с болката мисъл невярна в душата ми влезе:
Защо Старият цял живот ни попарва с вода?
Дали тъй... не кара заетия Бог да ни глези?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петя Божилова Всички права запазени
Благодаря на всички!
