bojilova1 (Петя Божилова)
346 3121
30.07.2011 г., 23:11 ч.

Невярна мисъл 

  Поезия » Философска
1134 0 11

Невярна мисъл

 

Залях си ръката до лакътя с вряла вода.

Познато, нали?..Как боли! Чак те кара на лудост!

Е, Малкият дявол бе! Малка, но силна беда,

не ме прати там, но ме спря. Как при кръв да се трудиш?

 

Забравяш за всичко, изравяш от някъде бинт,

увиваш ръката грижливо, като пеленаче.

Дотук с ежедневния трескав и яростен спринт

и с всички, до този миг срочни, свръх-спешни задачи,

 

които преследвал си стръвно, от сутрин до здрач,

уверен, че спреш ли, светът покрай теб ще се срине.

Притихваш под болката, бясното куче-пазач

и чакаш да спре да яде...Да заспи...Да замине.

 

И жалиш горкичката, бедничка твоя ръка.

Готов си на всичко. Ех, само да бъде пак здрава!

Угаждаш, трепериш...Докато боли, е така.

Но щом хвърлиш бинта, добрата слугиня забравяш...

 

Бе Малкият дявол.Донесе ми малка беда,

но с болката мисъл невярна в душата ми влезе:

Защо Старият цял живот ни попарва с вода?

Дали тъй... не кара заетия Бог да ни глези?

© Петя Божилова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Мъдро и интересно!!!Поздрави и от мен!!!
  • Хареса ми поантата в този стих, много избистрена като мисъл и буди равносметка!
  • Казват, че който мине през ада на страданието става по-разбиращ другите и по-силен... Харесах стихотворението ти, Петя!
  • все попарени сме в този живот, Петя!!!
  • Благодаря на всички!
    За жалост,истина е,Зап,залях я в четвъртък...Моля се да мине до 2 седмици,да не я показвам на майка си в такъв вид.
    Дали не е бил прав Вуте,като е казал, че жената требе да работи,иначе в главата ѝ се въдят дяволе
  • Поздрав, Петя!
  • Не знам дали наистина си се попарила или си го измислила за поантата, но
    и в двата случая заслужава похвала!Ако все пак си се заляла- внимавай!Стихове се пишат и без такива стимуланти!Поздрав,Петя!
  • Интересна мисъл...!
  • И на мен ми е минавала през ум. Сърдечни поздрави, Петя. Много харесах стиха ти.
  • Философията се ражда в страданието.
    Когато е щастлив, човек не му мисли много-много.
    И май трябва да сме благодарни, че Бог не ни глези...
  • Изглежда като не се спираме сами, ни сполетява някоя случка да ни набие спирачките доброзорно. Забелязала съм тази закономерност, но пусто такъв ни е животът, че не всички можем доброволно да си даваме нужното поспиране... Много реалистично и замислящо стихотворение!
Предложения
: ??:??