Невярна мисъл
Залях си ръката до лакътя с вряла вода.
Познато, нали?..Как боли! Чак те кара на лудост!
Е, Малкият дявол бе! Малка, но силна беда,
не ме прати там, но ме спря. Как при кръв да се трудиш?
Забравяш за всичко, изравяш от някъде бинт,
увиваш ръката грижливо, като пеленаче.
Дотук с ежедневния трескав и яростен спринт
и с всички, до този миг срочни, свръх-спешни задачи,
които преследвал си стръвно, от сутрин до здрач,
уверен, че спреш ли, светът покрай теб ще се срине.
Притихваш под болката, бясното куче-пазач ...